Кулминация

Съществително

Етимология

От латински *culmen* (върх).

Значение

Върхова точка в развитието на нещо; най-напрегнатият момент.

Тълкуване

Моментът на най-високо напрежение, след който следва развръзката.

Примери

Фойерверките бяха кулминацията на празника.
Сцената на дуела е кулминацията в драмата.

Дума на деня: сряда, 25 март 2026 г.

Стани част от клуба на знаещите

Всяка сутрин в 8:00 изпращаме дума, която вероятно не знаеш, но ще искаш да използваш

Имейлът ви няма да бъде споделен с трети страни.