Кулминация
Съществително
Етимология
От латински *culmen* (върх).
Значение
Върхова точка в развитието на нещо; най-напрегнатият момент.
Тълкуване
Моментът на най-високо напрежение, след който следва развръзката.
Примери
Фойерверките бяха кулминацията на празника.
Сцената на дуела е кулминацията в драмата.
Дума на деня: сряда, 25 март 2026 г.
Стани част от клуба на знаещите
Всяка сутрин в 8:00 изпращаме дума, която вероятно не знаеш, но ще искаш да използваш
Имейлът ви няма да бъде споделен с трети страни.